"Горещ джинджифил и вкус на сметана" my ass

Не си го купувайте. Новия Стрепсилс. По-добре си изкашляйте дробовете, пъхнете си ги в устата, посмучете ги и евентуално ги изкашляйте отново.
Не че вкусът му е толкова лош- ако обичате вкуса на повръщано, смесено с малко люти чушки и глюкоза.
Даже не успях да го изсмуча докрай. Изплюх го, когaтo стигнах до половината; и да знаете- бях упорита.
Всъщност, не съм честна, трябва да призная: този Стрепсилс ме вдъхнови.
Казах си: "Толкова е гаден, че просто не може да не е създаден умишлено. Сигурно хората с години са се трудили над него."
И си казах, че това определено заслужава адмирации.

Ето ви ги и адмирациите

То (хапчето) бе червено на цвят
и смело го пъхнах в устата си.
Сърцето подскочи, зави ми се свят
и взех да проклинам съдбата си.


Да, дадох шест лева за три опаковки
червена сладникава гнус.
Поплаках си малко, потупах си джоба
и прочетох на що имат вкус:


"с успокояващ вкус на сметана
и лют горещ джинджифил,
и синя слива." Лошо ми стана.
О, истината боли.


Крачех из стаята и си повтарях
"сметана, сливи, умри".
Също така "да умрат аптекарките
които ми вземат пари".


А хапчето, знаете, си стоеше
на масата в пълен релакс.
Погледнах го: беше приятно-червено..
и ми се догади на макс.


Всъщност, мисля, че Новият Стрепсилис заслужава свой собствен блог, но поради мързела си, не мога да му отдам дължимото : /
мога да се надявам само, че някоя добра душа ще го стори вместо мен.
Пийте сега едно хапченце
и се
Вдъхновявайте.

Толкова ми е студено, че не ми се пише

А и защо да пиша?
чета Екзюпери: нямам сили за нищо.
Междувременно животът си върви, утре съм на работа и все още нямам планове за Нова година. Отсега усещам вълните на депресията, която ще ме помете.
И довечера ще трябва пак да говоря с майка си и да я лъжа.
И скоро НАИСТИНА, ама НАИСТИНА да отида на ледена. С хубав лед. И да бъдем само аз и хубавият лед. Защото направо не вярвам колко ми липсва онова усещане на плъзгане, летене, самовглъбяване, което те обсебва изцяло.


Имаме си, значи, тук едни зелени плодове, приличат на грейпфрути, само че не са и са супер вкусни.
Също така, духалката ни гледа.
За финал оставям шокиращото откритие отпреди ден: направих си the fingernail test и очевидно съм лесбийка. Изглежда ми като все по-добра новина.


отивам да умра от студ и Екзюпери. <3

Ще сънувам кошмари

Аларма: червеи в корнфлейкса, повтарям, червеи в корнфлейкса.
И вероятно в целия свят. Сега целият ни свят е в червеи.
Ще сънувам кошмари с червеи и един френски макарон.

В тая връзка, очаквайте скоро филма "Кутията": ще е страхотен пост-модернистичен съспенс.

Пак си правя списък с филми. Пак съм на работа утре. Пак ще слушам Living next door to Alice и Torn.
И пак ще мразя хората, да.
Но утре ще ям - надявам се- корнфлейкс без червеи.

След това кратко прозаично включване ставам, за да не заемам твърде много екранно време.
хинт хинт.

it's a new dawn

Много студена сутрин през ноември и пет чанти с багаж. София като мрежа наоколо ми. Денят започва трудно и през цялото време се опитвам да си припомня с подробности любима постановка, която съм гледала веднъж много отдавна и която едва ли ще гледам отново. И ми влиза коса в очите, и кафето ми не ми е по вкуса, защото ми го взе случайно срещната жена, докато аз пазех багажа на двете ни, и избрани разкази на Хемингуей тежат в скута ми, докато чакам да съмне. На моменти всичко ми се струва страшно разпиляно.
Със сигурност някой ще направи скоро документален филм по студентския ми живот. Ще се казва "Как не бива да го правите".

Засега пия кафе без захар, което си направих самичка вкъщи, а навън дори се опитва да пече слънце. Алармите на съквартирантите звънят на смени и никой не става. Работният ден започва след час и половина за мен и след много по-малко - за останалите, чудя се какво ли точно имам да правя другата седмица и слава богу, че след три дни взимам заплата: само дано успея да си уредя графика за събота и неделя.
Имам да уча за изпит.

Такива работи в края на 2011.

Две птици на една жица

Да, знам, че всъщност е ДВЕ ПИЛЕТА на една жица, ама боли ме колата. ;д
Пак не мога да си намера ер-малкия.
Вчера имаше рожден ден в кръчмата и по тоя повод започвам официално да мразя всички хора, които имат рождени дни. Включително и себе си.
Аз съм едно пълно мрънкало. Ще направя знаете ли какво? Ще си купя ролери. Да, много непрактично, ама ИСКАМ. Стига да намеря такива под 50 лева, щото те обикновено струват по сто и кусур.

А знаете ли още какво?
Тату имали баси яките песни. Не съм оценявала това като малка. Както не съм оценявала Остава. Тези неща явно не се оценяват, когато все още нямаш музикален вкус.
Но пък тогава ги подкрепях главно защото бяха лесбийки в един не-лесбийски свят, though.  Либерално детство.


 


Заводные клоуны, синие и красные ,
Заводные клоуны и слова напрасные.
Лучше попроси меня, и проснемся новыми,
и проснемся сильными, толко попроси меня.


Твоя лодка пуста у чужих берегов
ты считаеш до ста- ста рассветнъх снегов.

Ета тема проста: ты же знаеш как быть
Надо просто до ста досчитать и забыть


НА-ВСЕ-ГДА


Полчаса без тебя, полчаса.
Полчаса он и я, полчаса.
Каждый сам, каждый сам, полчаса,
по своим адресам , полчаса.


За да ядеш палачинки, трябва да миеш чинии.

and i’ve been a fool and i’ve been blind, i can never leave the past behind.

музиката е моята дрога. безпричинно и безпределно щастлива съм и главната, първа причина за това е, че мога да седна на компютъра и да си слушам моята си, моята си музика.
всичко винаги тръгва от музиката. което ми напомня, че като малка имах много яка учителка по музика, която супер ни тормозеше, ама в крайна сметка все още помня всичко, което сме учили. в общи линии има хора, които ме тормозят и ме правят щастлива, и има хора, на които не мога да се накарам да позволя да ме тормозят. чудя се защо.

вие чухте ли, че ще има някакъв нов филм с руши ?

също така има разлика между чакане и чакане. има чакане, което е стремеж.
абе дразня се и няма да остана там, където не искам да остана. твърде малко време имам, за да си позволя да не обичам онова, което правя.
преставам да бъда студентка, започвам да съм будна.

14.35 на обяд и пече слънце вън в студа, поздрави от зимна софия.

Remember me, special dreams

Аз съм на 19 и си имам цял език с жестове.
Аз съм на 19 и си имам книги.
На 19 най-сетне ще прочета "Крадецът на книги".
Аз съм на 19 и съм ревла.
Аз съм на 19 и пиша на тоалетна хартия.
Аз съм на 19.

И даже не си опитах пицата, но няма значение. Те преди 10 години са нямали пици.

Не пиша депресиращи неща

Депресията е моята усмивка.
My shit is your milk, както е казал моят Кърт (Кобейн), но когато рева публично, аз просто не съм ИСТИНСКИ тъжна. Но човек често изпитва нуждата да е фалшиво тъжен. И това не е депресиращо, нали?
Можем двете да сме черната и бялата половинка на бисквитата (ха), всъщност. Ти да разсмиваш хората, аз да ги разревавам и светът да си стои на краката.

Идеята ми е, че не знам кога ще се къпя утре- дали преди или след теб- но е суперзабавно да размишлявам над това. Може би да живеем заедно не би било чак такава катастрофа
(ще е катастрофичка)

Не, не, идеята ми е, че утре сме на ПАРТИ.
изключително
яко
парти
.
Всъщност

"-Утре в червено ли ще си?
-Може би....ЗАЩО?
-Стреснах ли те?
-МНОГО. Вероника ти предава поздрави.
-Защо ни е смешно??
-А, не, не ни е."

"-Значи аз като стана утре...и ще закусвам.
-А пък аз ще вечерям."

"-Отивам да пишкам.
-О. *пауза* А после какво ще правиш??
-Ще се смея."




"Тоалетната преглътна своя ароматизатор."

"-Две казанчета, които не работят...
-Звучи като песен. *пауза* Имам чувството, че ние сме тези казанчета.*

И ти отиде и чукна на Владо. След като се учуди, че имам бъбрек и се разрева. ТИ се разрева, представяш ли си?
боже, лигави сме тая вечер, лигави. лигави.
Защото е 25-ти октомври.

Ето какво си мисля: имам си даже работа и София ПРОДЪЛЖАВА да е  хубава. Да ме привлича. Да ме разстройва малко, но и да ме пълни с живот. Всичко продължава да не ми липсва.
Даже прецаканите казанчета не ме разстройват.
Ако трябва да бъда лигава: аз съм едно доволничко Ади.
Ако не трябва: ебете си острова.

ха. като почти 19- годишна се чувствам в правото си да псувам.
лека,
мека,
дълбока нощ.









P.S. Представям си говорещи ароматизатори само преди 1.30

мислех че това е категория

много кратък пост защото ми се спи, но съобщавам на света, че съществувам.
аз съм бедна студентка и не пуша. и живея в софия. и имам два шоколада още в чантата и утре съм на работа, както и вдругиден.
днес си мислех да пиша нещо тук, но забравих какво. лошото е, че дори не си знам датите на очните, защото нямам програма за програмата си
ще си лягам, казвам ви
тук съм от три дни и още не съм яла каша. имаше каша и в онази приказка за трите мечки, чак сега ми хрумва, че всичко е метафора! хаха. тя им изяде кашата. ха. ау, сега се сетих и за друго. вие разбирате ли, че е октомври, много е странно

толкова е сложно
много е странна тая клавиатура.

Антропоморфните проклятия укрепват сърцето

Ебало си пича + ебало си палмата + ебало си процесора = ебало си острова.

Бóли ме колата.

Бóли ме гората.

Фани си метрото.

Ще си извадя фервекса!

Наври си кеста в бирата.

*древни антропоморфни проклятия. приписват се на Съдбата и Времето. не използвайте у дома си.

Антропоморфни въздишки

Time goes, you say?  Ah no!
Alas, Time stays, we go.

~Henry Austin Dobson

Time is the fire in which we burn.  

~Delmore Schwartz

There is one kind of robber whom the law does not strike at, and who steals what is most precious to men:  time. 

~Napoleon I

Time is a figure eight, at its center the city of Deja Vu. 

~Robert Brault

If fate means you to lose, give him a good fight anyhow. 

~William McFee

Fate, Chance, God's Will - we all try to account for our lives somehow.  What are the chances that two raindrops, flung from the heavens, will merge on a windowpane?  Gotta be Fate. 

~Robert Brault

Fate is like a strange, unpopular restaurant, filled with odd waiters who bring you things you never asked for and don't always like.  (<3)

~Lemony Snicket

Fate laughs at probabilities. 

~E.G. Bulwer-Lytton

Чак е невероятно колко сме яки.

Времева капсула

Любов моя/ скъпи Джейкъб,

Допреди малко четях писма на известни личности, писани до 16-годишното им аз.
Аз казвам да направим обратното и да напишем по някое писмо до 21-22-23-24-25 годишното си Аз пълно, освен  с каквото си поискаме, със списък от неща, които трябва да сме направили тогава или просто предсказания за бъдещето. (колко обичайно)
И наистина, ама наистина да ги затворим/заровим някъде и да не ги отваряме до определената дата.
Ще е страхотна проверка на пророческите ни способности.
'Щото снощи сънувах сняг, ако ме разбираш- не знам как е във Варна, но тук валеше на тлъсти парцали сутринта.
Имай компютър на 17-ти.
Не мога да се забавлявам пълноценно сам,
особено докато гледам fan drawings по Малкия принц.


                                                                               твой завинаги блещукащ Еди <3

I am just a Little Black Rain Cloud

В душе окно не закроеш.
Намокла до нитки душа.
Мне только бы пару  теплых ладоней,
погладить бы их не спеша.


Мне только бы теплое серце
в соседстве с холоднъм моем.
Мне только бы ты, и метели осенние
услъшат наш летний гром.

не. нищо сериозно, просто времето.
Аз всъщност обичам дъжд.
Откакто като малка бях Повелителка на Светкавиците или просто Мацката, която контролира времето.
Даже сега, когато градът е мокър като гъба за баня
аз
обичам
днес, вчера, в 2.20 и в 3.45
а може би и в 7.10

Отивам да предизвикам торнадо.

Le petit prince

Ето: за пореден път се случи.
Беше яхнал най-красивата звезда,
ала тя се отърси- като куче-
и, сред гневни светлини, ти полетя.

Аз отново ти облизах раните
и изсмуках отровните лъчи
от кръвта ти; молих те да станеш.
Ти избра отново да мълчиш.

Но- уви- накрая се надигна,
милвайки съзвездията с длан.
Аз бях близо- прекалено близо:
ти жадуваше да бъдеш сам.

Аз бях близо, прекалено близо
и не бях достатъчно звезда,
нямах сили, впила в теб лъчи да
изгоря сърцето на нощта


и не можех да те запокитя
от небето в твоята земя:
аз самата вече съм разбита
и не зная пътя към дома.

Мога само пак да те очаквам,
да целувам раните ти пак
и за "Сбогом" да не се оплаквам:
знам, не съм звезда, а късче мрак.

I am only happy when it rains or not quite

Бил: Чувствам се отпаднала.
Аз: Ти си отпадък.

Аз: Сега заради теб забравих къде съм...
Бил: Извинявай.
Аз: Аа...тук съм.

сега като те няма. и всички учат. и то вали. и няма с кого да изляза. : /

Хората не знаят как да се обичат един друг

Това е защото не го преподават в училище и не е от нещата,
които са жизненоважни за бъдещето ти и биха ти помогнали да си намериш работа като продавач консултант, 
и не са те учили на това, когато са те учили да не си слагаш лактите на масата,
и не са те учили да казваш "Обичам те" заместо "Добър ден".


Остава ти да се учиш от Екзюпери и Бийтълс и да се правиш, че просто се забавляваш.

И когато Стивън Кинг ти каже, че

"And so the world will end, I think a victum of love rather than hate. For love`s ever been more destructive weapon, sure."

не ти остава друго, освен да вярваш.


Часът е 3.15 и обичам София, макар че все още нямам работа. :)

CAP OU PAS CAP?

Официален и неотменим списък с неща, които е наложително да бъдат свършени  от Джинджър и Char  (бих казала до края на тази година, но определено няма да има време за всичко, така че до края на другата).

Списъкът подлежи на редакция.

1. August Morning, който да си струва.

2. На стоп до Русе.

3. Да ревем заедно.

4. Мууви найт.

5. Плажно парти.

6. Нощ в Бърнинг.

7. Да се напием в Индианския бар.

8.  Спрей за коса/ татуировка.

9. Да се напушим^^

10. Да разбием пощенска кутия и да ограбим писмата на хората.

11. Детски ден.

12. ТенискиТЕ.
13. Да ни гледат на кафе

14. Купон+пиене+ ХРАНА.

15. Взлом на изоставена къща .

16. Да отидем за риба.

17. Penis game.

18. Истина или риск.
19. Да отидем на караоке.
20. Да участваме в X-factor
21. Возене в супермаркет колички 
22. ДА ОТИДЕМ НА ПЛАСИБО. 
23. Паневритмия 2012.

 

Очаквайте продължение, изпълнено с неадекватност.

Началото бе поставено!