Не пиша депресиращи неща

Депресията е моята усмивка.
My shit is your milk, както е казал моят Кърт (Кобейн), но когато рева публично, аз просто не съм ИСТИНСКИ тъжна. Но човек често изпитва нуждата да е фалшиво тъжен. И това не е депресиращо, нали?
Можем двете да сме черната и бялата половинка на бисквитата (ха), всъщност. Ти да разсмиваш хората, аз да ги разревавам и светът да си стои на краката.

Идеята ми е, че не знам кога ще се къпя утре- дали преди или след теб- но е суперзабавно да размишлявам над това. Може би да живеем заедно не би било чак такава катастрофа
(ще е катастрофичка)

Не, не, идеята ми е, че утре сме на ПАРТИ.
изключително
яко
парти
.
Всъщност

"-Утре в червено ли ще си?
-Може би....ЗАЩО?
-Стреснах ли те?
-МНОГО. Вероника ти предава поздрави.
-Защо ни е смешно??
-А, не, не ни е."

"-Значи аз като стана утре...и ще закусвам.
-А пък аз ще вечерям."

"-Отивам да пишкам.
-О. *пауза* А после какво ще правиш??
-Ще се смея."




"Тоалетната преглътна своя ароматизатор."

"-Две казанчета, които не работят...
-Звучи като песен. *пауза* Имам чувството, че ние сме тези казанчета.*

И ти отиде и чукна на Владо. След като се учуди, че имам бъбрек и се разрева. ТИ се разрева, представяш ли си?
боже, лигави сме тая вечер, лигави. лигави.
Защото е 25-ти октомври.

Ето какво си мисля: имам си даже работа и София ПРОДЪЛЖАВА да е  хубава. Да ме привлича. Да ме разстройва малко, но и да ме пълни с живот. Всичко продължава да не ми липсва.
Даже прецаканите казанчета не ме разстройват.
Ако трябва да бъда лигава: аз съм едно доволничко Ади.
Ако не трябва: ебете си острова.

ха. като почти 19- годишна се чувствам в правото си да псувам.
лека,
мека,
дълбока нощ.









P.S. Представям си говорещи ароматизатори само преди 1.30