Ще сънувам кошмари

Аларма: червеи в корнфлейкса, повтарям, червеи в корнфлейкса.
И вероятно в целия свят. Сега целият ни свят е в червеи.
Ще сънувам кошмари с червеи и един френски макарон.

В тая връзка, очаквайте скоро филма "Кутията": ще е страхотен пост-модернистичен съспенс.

Пак си правя списък с филми. Пак съм на работа утре. Пак ще слушам Living next door to Alice и Torn.
И пак ще мразя хората, да.
Но утре ще ям - надявам се- корнфлейкс без червеи.

След това кратко прозаично включване ставам, за да не заемам твърде много екранно време.
хинт хинт.

it's a new dawn

Много студена сутрин през ноември и пет чанти с багаж. София като мрежа наоколо ми. Денят започва трудно и през цялото време се опитвам да си припомня с подробности любима постановка, която съм гледала веднъж много отдавна и която едва ли ще гледам отново. И ми влиза коса в очите, и кафето ми не ми е по вкуса, защото ми го взе случайно срещната жена, докато аз пазех багажа на двете ни, и избрани разкази на Хемингуей тежат в скута ми, докато чакам да съмне. На моменти всичко ми се струва страшно разпиляно.
Със сигурност някой ще направи скоро документален филм по студентския ми живот. Ще се казва "Как не бива да го правите".

Засега пия кафе без захар, което си направих самичка вкъщи, а навън дори се опитва да пече слънце. Алармите на съквартирантите звънят на смени и никой не става. Работният ден започва след час и половина за мен и след много по-малко - за останалите, чудя се какво ли точно имам да правя другата седмица и слава богу, че след три дни взимам заплата: само дано успея да си уредя графика за събота и неделя.
Имам да уча за изпит.

Такива работи в края на 2011.

Две птици на една жица

Да, знам, че всъщност е ДВЕ ПИЛЕТА на една жица, ама боли ме колата. ;д
Пак не мога да си намера ер-малкия.
Вчера имаше рожден ден в кръчмата и по тоя повод започвам официално да мразя всички хора, които имат рождени дни. Включително и себе си.
Аз съм едно пълно мрънкало. Ще направя знаете ли какво? Ще си купя ролери. Да, много непрактично, ама ИСКАМ. Стига да намеря такива под 50 лева, щото те обикновено струват по сто и кусур.

А знаете ли още какво?
Тату имали баси яките песни. Не съм оценявала това като малка. Както не съм оценявала Остава. Тези неща явно не се оценяват, когато все още нямаш музикален вкус.
Но пък тогава ги подкрепях главно защото бяха лесбийки в един не-лесбийски свят, though.  Либерално детство.


 


Заводные клоуны, синие и красные ,
Заводные клоуны и слова напрасные.
Лучше попроси меня, и проснемся новыми,
и проснемся сильными, толко попроси меня.


Твоя лодка пуста у чужих берегов
ты считаеш до ста- ста рассветнъх снегов.

Ета тема проста: ты же знаеш как быть
Надо просто до ста досчитать и забыть


НА-ВСЕ-ГДА


Полчаса без тебя, полчаса.
Полчаса он и я, полчаса.
Каждый сам, каждый сам, полчаса,
по своим адресам , полчаса.


За да ядеш палачинки, трябва да миеш чинии.

and i’ve been a fool and i’ve been blind, i can never leave the past behind.

музиката е моята дрога. безпричинно и безпределно щастлива съм и главната, първа причина за това е, че мога да седна на компютъра и да си слушам моята си, моята си музика.
всичко винаги тръгва от музиката. което ми напомня, че като малка имах много яка учителка по музика, която супер ни тормозеше, ама в крайна сметка все още помня всичко, което сме учили. в общи линии има хора, които ме тормозят и ме правят щастлива, и има хора, на които не мога да се накарам да позволя да ме тормозят. чудя се защо.

вие чухте ли, че ще има някакъв нов филм с руши ?

също така има разлика между чакане и чакане. има чакане, което е стремеж.
абе дразня се и няма да остана там, където не искам да остана. твърде малко време имам, за да си позволя да не обичам онова, което правя.
преставам да бъда студентка, започвам да съм будна.

14.35 на обяд и пече слънце вън в студа, поздрави от зимна софия.