събота, 12 ноември 2011 г.

and i’ve been a fool and i’ve been blind, i can never leave the past behind.



музиката е моята дрога. безпричинно и безпределно щастлива съм и главната, първа причина за това е, че мога да седна на компютъра и да си слушам моята си, моята си музика.
всичко винаги тръгва от музиката. което ми напомня, че като малка имах много яка учителка по музика, която супер ни тормозеше, ама в крайна сметка все още помня всичко, което сме учили. в общи линии има хора, които ме тормозят и ме правят щастлива, и има хора, на които не мога да се накарам да позволя да ме тормозят. чудя се защо.

вие чухте ли, че ще има някакъв нов филм с руши ?

също така има разлика между чакане и чакане. има чакане, което е стремеж.
абе дразня се и няма да остана там, където не искам да остана. твърде малко време имам, за да си позволя да не обичам онова, което правя.
преставам да бъда студентка, започвам да съм будна.

14.35 на обяд и пече слънце вън в студа, поздрави от зимна софия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар