Remember me, special dreams

Аз съм на 19 и си имам цял език с жестове.
Аз съм на 19 и си имам книги.
На 19 най-сетне ще прочета "Крадецът на книги".
Аз съм на 19 и съм ревла.
Аз съм на 19 и пиша на тоалетна хартия.
Аз съм на 19.

И даже не си опитах пицата, но няма значение. Те преди 10 години са нямали пици.

Не пиша депресиращи неща

Депресията е моята усмивка.
My shit is your milk, както е казал моят Кърт (Кобейн), но когато рева публично, аз просто не съм ИСТИНСКИ тъжна. Но човек често изпитва нуждата да е фалшиво тъжен. И това не е депресиращо, нали?
Можем двете да сме черната и бялата половинка на бисквитата (ха), всъщност. Ти да разсмиваш хората, аз да ги разревавам и светът да си стои на краката.

Идеята ми е, че не знам кога ще се къпя утре- дали преди или след теб- но е суперзабавно да размишлявам над това. Може би да живеем заедно не би било чак такава катастрофа
(ще е катастрофичка)

Не, не, идеята ми е, че утре сме на ПАРТИ.
изключително
яко
парти
.
Всъщност

"-Утре в червено ли ще си?
-Може би....ЗАЩО?
-Стреснах ли те?
-МНОГО. Вероника ти предава поздрави.
-Защо ни е смешно??
-А, не, не ни е."

"-Значи аз като стана утре...и ще закусвам.
-А пък аз ще вечерям."

"-Отивам да пишкам.
-О. *пауза* А после какво ще правиш??
-Ще се смея."




"Тоалетната преглътна своя ароматизатор."

"-Две казанчета, които не работят...
-Звучи като песен. *пауза* Имам чувството, че ние сме тези казанчета.*

И ти отиде и чукна на Владо. След като се учуди, че имам бъбрек и се разрева. ТИ се разрева, представяш ли си?
боже, лигави сме тая вечер, лигави. лигави.
Защото е 25-ти октомври.

Ето какво си мисля: имам си даже работа и София ПРОДЪЛЖАВА да е  хубава. Да ме привлича. Да ме разстройва малко, но и да ме пълни с живот. Всичко продължава да не ми липсва.
Даже прецаканите казанчета не ме разстройват.
Ако трябва да бъда лигава: аз съм едно доволничко Ади.
Ако не трябва: ебете си острова.

ха. като почти 19- годишна се чувствам в правото си да псувам.
лека,
мека,
дълбока нощ.









P.S. Представям си говорещи ароматизатори само преди 1.30

мислех че това е категория

много кратък пост защото ми се спи, но съобщавам на света, че съществувам.
аз съм бедна студентка и не пуша. и живея в софия. и имам два шоколада още в чантата и утре съм на работа, както и вдругиден.
днес си мислех да пиша нещо тук, но забравих какво. лошото е, че дори не си знам датите на очните, защото нямам програма за програмата си
ще си лягам, казвам ви
тук съм от три дни и още не съм яла каша. имаше каша и в онази приказка за трите мечки, чак сега ми хрумва, че всичко е метафора! хаха. тя им изяде кашата. ха. ау, сега се сетих и за друго. вие разбирате ли, че е октомври, много е странно

толкова е сложно
много е странна тая клавиатура.

Антропоморфните проклятия укрепват сърцето

Ебало си пича + ебало си палмата + ебало си процесора = ебало си острова.

Бóли ме колата.

Бóли ме гората.

Фани си метрото.

Ще си извадя фервекса!

Наври си кеста в бирата.

*древни антропоморфни проклятия. приписват се на Съдбата и Времето. не използвайте у дома си.

Антропоморфни въздишки

Time goes, you say?  Ah no!
Alas, Time stays, we go.

~Henry Austin Dobson

Time is the fire in which we burn.  

~Delmore Schwartz

There is one kind of robber whom the law does not strike at, and who steals what is most precious to men:  time. 

~Napoleon I

Time is a figure eight, at its center the city of Deja Vu. 

~Robert Brault

If fate means you to lose, give him a good fight anyhow. 

~William McFee

Fate, Chance, God's Will - we all try to account for our lives somehow.  What are the chances that two raindrops, flung from the heavens, will merge on a windowpane?  Gotta be Fate. 

~Robert Brault

Fate is like a strange, unpopular restaurant, filled with odd waiters who bring you things you never asked for and don't always like.  (<3)

~Lemony Snicket

Fate laughs at probabilities. 

~E.G. Bulwer-Lytton

Чак е невероятно колко сме яки.

Времева капсула

Любов моя/ скъпи Джейкъб,

Допреди малко четях писма на известни личности, писани до 16-годишното им аз.
Аз казвам да направим обратното и да напишем по някое писмо до 21-22-23-24-25 годишното си Аз пълно, освен  с каквото си поискаме, със списък от неща, които трябва да сме направили тогава или просто предсказания за бъдещето. (колко обичайно)
И наистина, ама наистина да ги затворим/заровим някъде и да не ги отваряме до определената дата.
Ще е страхотна проверка на пророческите ни способности.
'Щото снощи сънувах сняг, ако ме разбираш- не знам как е във Варна, но тук валеше на тлъсти парцали сутринта.
Имай компютър на 17-ти.
Не мога да се забавлявам пълноценно сам,
особено докато гледам fan drawings по Малкия принц.


                                                                               твой завинаги блещукащ Еди <3

I am just a Little Black Rain Cloud

В душе окно не закроеш.
Намокла до нитки душа.
Мне только бы пару  теплых ладоней,
погладить бы их не спеша.


Мне только бы теплое серце
в соседстве с холоднъм моем.
Мне только бы ты, и метели осенние
услъшат наш летний гром.

не. нищо сериозно, просто времето.
Аз всъщност обичам дъжд.
Откакто като малка бях Повелителка на Светкавиците или просто Мацката, която контролира времето.
Даже сега, когато градът е мокър като гъба за баня
аз
обичам
днес, вчера, в 2.20 и в 3.45
а може би и в 7.10

Отивам да предизвикам торнадо.

Le petit prince

Ето: за пореден път се случи.
Беше яхнал най-красивата звезда,
ала тя се отърси- като куче-
и, сред гневни светлини, ти полетя.

Аз отново ти облизах раните
и изсмуках отровните лъчи
от кръвта ти; молих те да станеш.
Ти избра отново да мълчиш.

Но- уви- накрая се надигна,
милвайки съзвездията с длан.
Аз бях близо- прекалено близо:
ти жадуваше да бъдеш сам.

Аз бях близо, прекалено близо
и не бях достатъчно звезда,
нямах сили, впила в теб лъчи да
изгоря сърцето на нощта


и не можех да те запокитя
от небето в твоята земя:
аз самата вече съм разбита
и не зная пътя към дома.

Мога само пак да те очаквам,
да целувам раните ти пак
и за "Сбогом" да не се оплаквам:
знам, не съм звезда, а късче мрак.

I am only happy when it rains or not quite

Бил: Чувствам се отпаднала.
Аз: Ти си отпадък.

Аз: Сега заради теб забравих къде съм...
Бил: Извинявай.
Аз: Аа...тук съм.

сега като те няма. и всички учат. и то вали. и няма с кого да изляза. : /

Хората не знаят как да се обичат един друг

Това е защото не го преподават в училище и не е от нещата,
които са жизненоважни за бъдещето ти и биха ти помогнали да си намериш работа като продавач консултант, 
и не са те учили на това, когато са те учили да не си слагаш лактите на масата,
и не са те учили да казваш "Обичам те" заместо "Добър ден".


Остава ти да се учиш от Екзюпери и Бийтълс и да се правиш, че просто се забавляваш.

И когато Стивън Кинг ти каже, че

"And so the world will end, I think a victum of love rather than hate. For love`s ever been more destructive weapon, sure."

не ти остава друго, освен да вярваш.


Часът е 3.15 и обичам София, макар че все още нямам работа. :)