Беше яхнал най-красивата звезда,
ала тя се отърси- като куче-
и, сред гневни светлини, ти полетя.
Аз отново ти облизах раните
и изсмуках отровните лъчи
от кръвта ти; молих те да станеш.
Ти избра отново да мълчиш.
Но- уви- накрая се надигна,
милвайки съзвездията с длан.
Аз бях близо- прекалено близо:
ти жадуваше да бъдеш сам.
Аз бях близо, прекалено близо
и не бях достатъчно звезда,
нямах сили, впила в теб лъчи да
изгоря сърцето на нощта
и не можех да те запокитя
от небето в твоята земя:
аз самата вече съм разбита
и не зная пътя към дома.
Мога само пак да те очаквам,
да целувам раните ти пак
и за "Сбогом" да не се оплаквам:
знам, не съм звезда, а късче мрак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар