"А тя, бившата ми колежка, сигурно не си е тук. Май катереше Алпите последно."
Искам и аз...да пия кафе във Франция.
Искам и аз да се возя на лондонското метро.
Искам и аз да си изгубя парите във Вегас.
Искам и аз да снимам германските катедрали.
Искам и аз да отида на Пратера.
Искам и аз да катеря Алпите.
Искам и аз да обичам всички хора по света.
Искам и от мен
от мен да имат хубави спомени.
А при положение, че съм мрънкащо- невротично-безотговорно дете..е, какви предпоставки да ме включат в хубавите си спомени ми дава това?
Защо ме насилиха да изляза от детството? Аз щях да си изляза от него и сама. Всеки излиза рано или късно; виждам го всеки път, като се огледам наоколо. А аз май се опитах да се промъкна обратно.
(детството било като змийска кожа. излезеш ли от него, няма влизане. какъв шок)
Но да оставя детството.
Отново убийства и престъпления по света. И отново безпаричие в нас.
Да бе, искам да го обичам тоя свят, но явно той не иска. Не ми показва хубавото си лице, а задника си.
Чета цял ден Георги Константинов и това не ми помага.
така че не ме слушайте, не ме слушайте.
исках да бъда и балерина, и певица, и художничка, и актриса, и писателка.
И не ми е виновен светът за това.
Хората обичат всичко само когато са щастливи. Всеки иска да си оплете кошничката. Мечо Пух иска мед, пчелите също, затова всичко е толкова сложно.
Д 1, само не ми мрънкай за почти- депресиращия пост. Мога да го видя.
Но задникът ми е насинен и се чувствам в правото си. Това е специален закон, според който хората, чиито задници са сини и болят, могат да мрънкат неконтролируемо.
Зъбите ми имат вкус на ягодов чай и след като се изплюх виртуално, мога да си тръгна доволна, лека нощ. : )
