Пак не мога да си намера ер-малкия.
Вчера имаше рожден ден в кръчмата и по тоя повод започвам официално да мразя всички хора, които имат рождени дни. Включително и себе си.
Аз съм едно пълно мрънкало. Ще направя знаете ли какво? Ще си купя ролери. Да, много непрактично, ама ИСКАМ. Стига да намеря такива под 50 лева, щото те обикновено струват по сто и кусур.
А знаете ли още какво?
Тату имали баси яките песни. Не съм оценявала това като малка. Както не съм оценявала Остава. Тези неща явно не се оценяват, когато все още нямаш музикален вкус.
Но пък тогава ги подкрепях главно защото бяха лесбийки в един не-лесбийски свят, though. Либерално детство.
Заводные клоуны, синие и красные ,
Заводные клоуны и слова напрасные.
Лучше попроси меня, и проснемся новыми,
и проснемся сильными, толко попроси меня.
Твоя лодка пуста у чужих берегов
ты считаеш до ста- ста рассветнъх снегов.
Ета тема проста: ты же знаеш как быть
Надо просто до ста досчитать и забыть
НА-ВСЕ-ГДА
Полчаса без тебя, полчаса.
Полчаса он и я, полчаса.
Каждый сам, каждый сам, полчаса,
по своим адресам , полчаса.
За да ядеш палачинки, трябва да миеш чинии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар