Не си го купувайте. Новия Стрепсилс. По-добре си изкашляйте дробовете, пъхнете си ги в устата, посмучете ги и евентуално ги изкашляйте отново.
Не че вкусът му е толкова лош- ако обичате вкуса на повръщано, смесено с малко люти чушки и глюкоза.
Даже не успях да го изсмуча докрай. Изплюх го, когaтo стигнах до половината; и да знаете- бях упорита.
Всъщност, не съм честна, трябва да призная: този Стрепсилс ме вдъхнови.
Казах си: "Толкова е гаден, че просто не може да не е създаден умишлено. Сигурно хората с години са се трудили над него."
И си казах, че това определено заслужава адмирации.
Ето ви ги и адмирациите
То (хапчето) бе червено на цвят
и смело го пъхнах в устата си.
Сърцето подскочи, зави ми се свят
и взех да проклинам съдбата си.
Да, дадох шест лева за три опаковки
червена сладникава гнус.
Поплаках си малко, потупах си джоба
и прочетох на що имат вкус:
"с успокояващ вкус на сметана
и лют горещ джинджифил,
и синя слива." Лошо ми стана.
О, истината боли.
Крачех из стаята и си повтарях
"сметана, сливи, умри".
Също така "да умрат аптекарките
които ми вземат пари".
А хапчето, знаете, си стоеше
на масата в пълен релакс.
Погледнах го: беше приятно-червено..
и ми се догади на макс.
Всъщност, мисля, че Новият Стрепсилис заслужава свой собствен блог, но поради мързела си, не мога да му отдам дължимото : /
мога да се надявам само, че някоя добра душа ще го стори вместо мен.
Пийте сега едно хапченце
и се
Вдъхновявайте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар