Много студена сутрин през ноември и пет чанти с багаж. София като мрежа наоколо ми. Денят започва трудно и през цялото време се опитвам да си припомня с подробности любима постановка, която съм гледала веднъж много отдавна и която едва ли ще гледам отново. И ми влиза коса в очите, и кафето ми не ми е по вкуса, защото ми го взе случайно срещната жена, докато аз пазех багажа на двете ни, и избрани разкази на Хемингуей тежат в скута ми, докато чакам да съмне. На моменти всичко ми се струва страшно разпиляно.
Със сигурност някой ще направи скоро документален филм по студентския ми живот. Ще се казва "Как не бива да го правите".
Засега пия кафе без захар, което си направих самичка вкъщи, а навън дори се опитва да пече слънце. Алармите на съквартирантите звънят на смени и никой не става. Работният ден започва след час и половина за мен и след много по-малко - за останалите, чудя се какво ли точно имам да правя другата седмица и слава богу, че след три дни взимам заплата: само дано успея да си уредя графика за събота и неделя.
Имам да уча за изпит.
Такива работи в края на 2011.
Показват се публикациите с етикет ден. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ден. Показване на всички публикации
четвъртък, 17 ноември 2011 г.
събота, 12 ноември 2011 г.
and i’ve been a fool and i’ve been blind, i can never leave the past behind.
музиката е моята дрога. безпричинно и безпределно щастлива съм и главната, първа причина за това е, че мога да седна на компютъра и да си слушам моята си, моята си музика.
всичко винаги тръгва от музиката. което ми напомня, че като малка имах много яка учителка по музика, която супер ни тормозеше, ама в крайна сметка все още помня всичко, което сме учили. в общи линии има хора, които ме тормозят и ме правят щастлива, и има хора, на които не мога да се накарам да позволя да ме тормозят. чудя се защо.
вие чухте ли, че ще има някакъв нов филм с руши ?
също така има разлика между чакане и чакане. има чакане, което е стремеж.
абе дразня се и няма да остана там, където не искам да остана. твърде малко време имам, за да си позволя да не обичам онова, което правя.
преставам да бъда студентка, започвам да съм будна.
14.35 на обяд и пече слънце вън в студа, поздрави от зимна софия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)